Абсолютно се съгласявам с мнението на Федерер. Това, че спортът ни го няма на картата на света, е поради факта, че го няна никакъв и в България. Няма деца, които да са толкова много, че да има подбор, няма никаква идея за целенасочена подготовка където и да е, няма идея за съзнателно практикуване на спорт, какъвто и да е, няма нищо. С по едно изключение в спорт ще са изключения и постижения, подобни на тези в Токио. Ако си спомняте в Рио първият ни медал донесе Елица едва в края на игрите (3 или 4 дни) и едва в последния ден имахме сребро от Демирева и бронз от ансамбъла. В Лондон Станка и Тервел отново добавиха медали в края. Явно така ще е и през тази. Но не бива да си го изкарваме и на малкото, които все пак са спечелили квоти.
А по отношение на подготовка и политиката - вие знаете ли имаме ли федерация по брейк или скейтборд - все пак са олимпийски спортове, някъде целенасочено федерацията по колоездене да рекламира BMX развитие. Не че ще постигнем успех. Давам го като пример, че живеем в миналото и грам развитие и идейно, и финансово няма да имаме. Ясно е, че баскетбол, ханбал, водна топка, хокей на трева никога вече няма да развиваме. Но поне такива индивидуални, където някой може да блестне...
В тази връзка и треньорите ни са хем от това поколение или поне тези, на които им се чува думата.
Тъжна и болезнена история за всички, които обичаме спорта.